Немски език

Немският език Немският език е най-разпространеният език в Европа, на него говорят около 90 милиона носители. Освен това, именно този език се смята за един от официалните за много международни организации.

Немският още се нарича германски. Той има праиндоевропейски произход. Изворите на немската писменост датира от VII-VIII век (песен за Хилдебранд и други). Глобалното формиране на фонетиката, лексиката и морфологията се е състояло през Средновековието. Съвременният немски започнал да се формира през 1650 години въз основа на горнонемските диалекти. Именно през това време започнали първите опити за систематизиране на знанията, формирането на правилата на пунктуацията и орфографията. Влияние на тези процеси оказали творбите на Мартин Лутър, братя Грим, Гьоте, Герман Паул, Иохан Аделунг, Конрад Дуден и други.

Другите диалекти (долнонемески, алемански и пр.) не вземали участие в много фонетични преходи. Именно поради това се съхранява голяма разлика между различните диалекти в немския език. В Австрия и Швейцария вариантите на езика и като цяло коренно се различават, тъй като са построени на своя собствена диалектна база и имат специфични особености на граматиката и фонетиката.

Азбуката в немския език

Немската писменост е изградена въз основа на латинската азбука. В този езк има 26 букви. Обикновено буквите за умлаутите (ä, ö, ü) и лигатурата есцет (ß). Ö, Ä, Ü, ß при изброяване на немските букви се извеждат в края на списъка, въпреки че в речниците думите са подадени без отчитане на умлаута. Ö, Ä, Ü се отличават по произношение от обикновените o, a, u, поради което е необходимо да им се обърне особено внимание.

Вижте също:
Граматиката на немския език.

Буквата ß е аналог на двойното ss. Тя се използва само в Германия и Австрия, в Лихтенштейн и Швейцария е прието да се изписва всичко — ss. ß се среща в думите с дълги или двойни гласни, винаги стои в средата или края на думата и никога в началото. Затова не съществува главен вариант на тази буква.

Азбуката в немския език

До латиницата немците използвали за писане руни . Престанали да ги употребяват след масовата христианизация. До ХХ век ползвали готически шрифтове (Fraktur), след 1918 година влязъл в употреба шрифтът антиква (Antiqua). Антиква се смятала за по-прост и лесен за възприемане от начупената фрактура. При хитлерова Германия имало опити да се възстанови готическото писмо, но после самите нацисти се отказали от тази идея. Сега фрактурата се използва само в книгоиздателството и с декоративни цели.

Произношението на немския език

Много звуци в немския език са сходни с привичните ни латински такива. Въпреки това, има някои свои особености на произношението, на които следва да се обърне внимание.

Гласни

A [а], O [о], E [э], U [у], I [и] се четат стандартно, и с тях обикновено не изникват сложности. Y [ипсилон] — прилича на меко “ю” (например, в думата “кастрюля”).По-трудно е да си изясним правилата за четене на умлаутите:

  • Ö – се чете като меко “ё” (например, в думата “лен”);
  • Ä – чете се като твърдо “е” (като в думата “ера”);
  • Ü – чете се като немско Y (описанието вижте по-горе).

Съчетания от гласни

  • ei – чете се като “ай”;
  • ie – чете се като дълго “и”;
  • eu – чете се като “ой”;
  • äu – също се чете като “ой”.

Съгласни

  • B [бе] — прилича на руското “б”, но по-твърдо;
  • C [це] — като руското “к”;
  • D [де] — прилича на руското “д”, но се произнася по-твърдо;
  • F [еф] — като руското “ф”;
  • G [ге] — прилича на руското “г”;
  • H [ха] — често не се чете и представлява само обозначение на разделно произношение на два гласни звука, например, като в думата gehen. В началото на думата или в корена се произнася леко, на изхода;
  • J [йот] — като руското “й”;
  • K [ка] — като руското “к”;
  • L [ел] — като руското “л”, но доста по-меко;
  • M [ем] — като руското “м”;
  • N [ен] — като руското “н”;
  • P [пе] — като руското “п”;
  • Q [ку] – използва се в съчетание с буквата u, заедно се четат като “кв”;
  • R [ер] — в средата на думата се чете като ротацивно “р”, в края на думата се гълта;
  • S [ес] – обикновено се чете като руското “с”, но преди или между гласните се произнася като “з”, например, в думите sehen и lesen;
  • T [те] — като руското “т”;
  • V [фау] — като руското “ф”;
  • W [ве] — като руското “в”;
  • X [икс] — практически не се среща, обикновено се използва в чуждици и тогава се чете като “кс”;
  • Z [цет] — като руското “ц”.

Въпреки привидната прилика с руското, немското произношение значително се отличава. Всичките съгласни се произнасят по-напрегнато от руския, и никога не се смегчават. Глухите съгласни p, k, t се произнасят придиханно, особено това е забележимо в края на думата.

Съчетания на съгласни

  • Ch — като “х”;
  • Chs — като “кс”;
  • Sch — като “ш”;
  • Tsch — като “ч”;
  • Sp и st — на свръзката на приставката и корена се четат разделно: “сп”, “ст”, но ако буквосъчетанието стои в началото на думата или се среща в корена, то се произнася като “шп” или “шт” ;
  • Ck — като твърдо руско “к”;
  • Tz — като “ц”;
  • суфикс — tion – произнася се като нещо средно между “цьон” и “цион”, например, в думата Station.

Ударение

Най-често в немските думи ударена е първата сричка или коренът (ако в думата има безударна приставка). Другото ударение може да бъде в чуждиците (като Computer, Schokolade). Ако в думата има по-рано упоменатия суфикс -tion, то ударението винаги ще пада върху него. При изменение на думата ударената сричка не се променя.

Съвети за изучаване на немски език

Някои предпочитат да учат немски език с преподавател. Занятията с преподавател дисциплинират, помагат по-добре да се проследяват резултатите от обучението. Общуването с помощник позволява да се практикува разговорен немски, да се подобри произношението и разбирането на слух.

Въпреки това, можете да учите немски и самостоятелно. Но за това следва предварително да се премисли структурата на занятията, да се направи план на обучението. Важно е да се отделя равно количество време на аудирането, четенето, граматиката, лексиката, говоренето.

На начален етап следва внимателно да изучите азбуката, особеностите на произношението на немския, да научите началните фрази и основите на граматиката. От самото начало учете всичките съществителни с определителните членове, това ще потрябва в бъдеще за формиране на множественото число, склонението на думите. Получените знания използвайте на практика: четете прости текстове, разговаряйте с носител на езика (или даже съставяйте кратки диалози със самия себе си).

След това пробвайте да съедините прости изречения в по-сложни текстове, формирайте кратки съчинения за себе, времето, семейството, хобитата и т.н. На този етап следва да започнете да учите неправилните глаголи, граматичните правила, склоненията на думите.

Важно е още в началото да изучите числителните — цифрите и редните числителни, да се научите да ги скланяте. Това със сигурност ще ви е от полза при покупки в магазините или резервация на стая в хотел.

Обикновено именно на етапа на изучаване на по-сложните аспекти на езика започва ступор и по-нататъчното обучение прекъсва. Важно е да се обърнете внимание на момента, когато уроците вече не носят такива резултати и удоволствие. Тогава следва да си спомните изначалната си мотивация (за какво се учи език?) и структурата на занятията, планирани по-рано.

Не се бойте от първите уроци да гледате видео на немски със субтитри, четете простите новини или бележки. Това доста помага да се отвлечете от скучните упражнения от учебника, но при това дава забележителен резултат.

Когато учите думи, може да ползвате мнемониката (да асоциирате немските думи с вече познати), да напишете на стикери имената на предмети и да ги залепите на съответната мебел или посуда удома, да използвате приложенията на смартфона. Не забравяйте да внедрявате научените думи в речта, използвайте ги в своите съчинения или граматични упражнения.

Желателно е всичките писмени задачи да се записват в тетрадка и да се четат на глас. Това ще помогне да запомните по-добре използването на правилата на граматиката, да повторите лексиката. За повишаване на навика на писане може не само да правите упражненията от учебника, но и да пишете свои разкази и бележки, да водите личен дневник на немски, да съставяте кратки диалози, да правите писмени преводи, да водите речник на научените думи.

Би било добре, ако има възможност да практикувате разговорен немски още от първите месеци на обучението. Носителите на езика говорят бързо, понякога невнятно, могат да гълтат букви или цели срички, а ако си спомним за количеството на немските диалекти… Колкото по-рано започне разговорната практика и колкото повече разговаряте с носител на езика, толкова по-лесно ще бъде в бъдеще да разбирате речта на радиото или телевизията, по-добре ще се формира произношението, собственият изказ ще стане по-гладък и “съвременен”.

Съществуват много начини за учене на немски език и съвети за практиката му. Най-важното е да се помни, че във всяко обучение основното са систематичността, дисциплината и добрата мотивация. При наличие на всичките три съставни части резултатът ще бъде бърз и качествен.