Граматиката на немския език

Тези, които започват да учат чужд език, обикновено се плашат от множеството непознати думи, които трябва да се запомнят, въпреки че всъщност това е най-лесната част от изучаването на новия език. Къде по-важно е да се разбира, как да се сглобяват в изречения, та нали правилата във всеки език са различни, просто да се заменят чуждите думи с български е безполезно. Поради това граматиката е ключ към успешно обучение на всеки, в това число и немския език.

Някои негови елементи са аналогични на нашите, други обаче се отличават коренно. Приликата касае на първо място частите на речта, както и в руския, в немския език има три основни категории:

  • съществителни;
  • прилагателни;
  • глаголи.

И всяка част на речта по сравнение с руския аналог има своите особености.

Съществително

Подобно на руските, немските съществителни могат да бъдат от мъжки, женски и среден род, но ако при нас това е една дума, то при немците почти винаги стои с определителен член. Той бива определителен (когато става дума за познат предмет) или неопределителен (когато говорят за нещо ново), и също зависи от рода. За мъжки е der (определителен) и ein (неопределителен), за женски – die и eine, среден – das и ein.

Освен характера на предмета (известен и неизвестен) немските определителни членове са основен начин за склонение на съществителните. Падежите в немския са едва 4 — Nominativ (именителен), Genitiv (родителен), Dativ (дателен) и Akkusativ (винителен). И ако при руснаците принадлежността към всяка категория се определя от окончанието на думата, то в немския тази задача решава на първо място определителния член, така, за мъжки род това ще са — der, des, dem и den или ein, eines, einem и einen. Окончания има само при Genitiv при съществителните от мъжки и среден род, в края на думата се прибавя s.

Прилагателно

Подобно на руските немските прилагателни служат за описание на съществителното, но основната разлика е обусловена от все същия определителен член. Ако при нас прилагателните се скланят заедно с главния член на изречението, то при немците има цели три типа склонения — силно, слабо и смесено.

Първото се използва, когато отсъства определителен член или други служебни думи, тогава прилагателното се скланя по род, число, падеж.

Ако има определителен член, указващ и трите признака, прилагателното се скланя по слабия тип и добавяме окончанията -e или -en.

С неопределителен член, отрицателни и притежателни местоимения, които показват род, падеж и число нееднозначно, се използва смесено склонение, в зависимост от трите признака това може да са окончанията -e, -er, -es, -en (последното се използва най-често).

Глаголи

Глаголите означават действие или състояние, и в немския език, подобно на руския, се спрягат по окончанията. Обаче там има особена категория силни глаголи — те в зависимост от лицето и числото променят не само окончанието, но и коренната гласна. Онези, които използват само окончание, се наричат слаби.

Най-накрая, има и неправилни глаголи. Тяхната форма в зависимост от лицето и числото не се подчинява на правилата, те трябва просто да се запомнят. За щастие, такива глаголи са само малко на брой.

Освен по начините на спрежение немският се отличава от руския и по количеството времена. При нас те са общо три, а при немците са цели шест.

1. Präsens – сегашно време, образува се, като вече споменахме, от окончание за слаби глаголи, със замяна на гласни при силните. В разговорната реч Präsens често се използва вместо бъдеще време, при наличие на увереност, че събитието ще се състои.

2. Präteritum — минало време, когато резултатът от действието не е важен. Образува се чрез добавяне на суфикса t пред окончанието, указващо лицето и числото. Като цяло, Präteritum се използва при разказ за събития от далечното минало.

3. Perfekt — минало време, ако резултатът може да се използват сега. Създава се с помощта на спомогателните глаголи haben и sein, които се спрягат според лице и число, основният глагол стои във формата на причастие 2 (Partizip II).

4. Plusquamperfekt — описва действие в миналото, състояло се преди някакво друго събитие. Тогава първото стои в Plusquamperfekt, второто в Perfekt. Образува се от същите неправилни глаголи haben и sein, но те стоят във формата Präteritum.

5. Futur I — първа форма на бъдеще време, когато няма увереност, че действието ще се състоит. Образува се чрез добавяне на глагола werden, който се спряга, докато основният стоит във формата инфинитив 1.

6. Futur II — аналогично на Plusquamperfekt се използва за описание на действие, което ще се случи преди друго, но в бъдещето. Също може да описва предполагаеми действия в миналото. Образува се с помощта на werden и инфинитив 2.

Освен неправилни глаголи в немския език има и други изключения, но те са достатъчни във всеки език, включая българския. Обаче болшинството думи и изрази се подчиняват на общи правила на граматиката, и знанието им много ще улесни усвояването на езика.