През последните десет години руската армия се промени много. Тя се превъоръжава активно, стана по-мощна и боеспособна. В Русия и в света към нея отнасят по различен начин. Това до голяма степен се дължи на оръжията, които Министерството на отбраната купува от „оборонката“ — военно-промишления комплекс. Влагат се много пари. Само през 2019 г. бюджетът за отбрана възлезе на повече от 1,5 трилиона рубли. За какво се използват тези средства? Какво оръжие осигурява безопасността на Руската федерация?
Тази наша селекция е посветена на най-красивия и най-воюващ (като се вземе предвид сирийският опит) род войски — авиацията на Въздушно-космическите сили.
Су-57 – авиационният хай-тек
Най-модерният руски въздушен боец е изтребителят от 5-то поколение Су-57. Той е създаден, за да замени признатия стандарт от 4-то поколение — прочутия изтребител Су-27.
Су-57 е многофункционален боец – може да поразява цели както във въздуха, така и на земята. Неговият дизайн е наситен със стремителни, елегантни линии. Конфигурацията и композитните материали, използвани вместо метал, правят самолета слабозабележим за вражеските очи и радари. За да се намали радарната видимост, значителна част от ракетите са скрити във фюзелажа. Самолетът е въоръжен с комплект за радио-електронна борба, способен да заблуди противника и да го направи „сляп“.
И от бегъл поглед веднага става ясно, че това е високотехнологичен продукт. Експертите го наричат летяща антена, тъй като почти върху цялата повърхност на крилете и фюзелажа са разпределени множество радарни елементи и всевъзможни сензори. Поради това обшивката на Су-57 понякога е наричана „умна кожа“. Изтребителят може да се използва и като въздушен команден пункт за управление на ято дронове. Например да ръководи група тежки ударни дронове „Охотник“. В НАТО Су-57 получи прякора „Felon“ („Престъпник“), може би заради способността му да се промъкне незабелязано и да нанесе неочакван удар.
При създаването на самолет от 5-то поколение руските конструктори трябваше да догонват и наваксват. САЩ вече разполагат с цели въздушни дивизии от самолети F-22 и F-35 — представители на 5-то поколение. Но от друга страна, така нашите инженери получиха възможността да избягнат проблемите, с които се сблъскаха американците, докато усвояваха следващото поколение. Основният проблем е високата цена на новите самолети. Цената на един F-35 е около 100 милиона долара, а на F-22 е дори по-висока. Конструкторите обещават, че нашият самолет ще бъде много по-евтин.
Самолетът направи първия си полет на 29 януари 2010 г., пилотиран от заслужения летец-изпитател, Героя на Русия Сергей Богдан. Тогава изтребителят носеше работното име Т-50. Изпитанията и подобренията продължават.
Су-57 успя да посети Сирия в състава на руската авиогрупа, воюваща срещу терористите. Руското министерство на отбраната поръча пробна партида от десетина изтребители за пробна експлоатация. После се очакват масови доставки на Су-57 с нов двигател. Той ще позволи на самолета да извършва продължителен полет със свръхзвукова скорост, като покрива бързо огромни разстояния. На първия етап военните ще получат 76 самолета за три авиополка.
Су-35С и Су-30СМ — царете на супер-маневреността
Руските Въздушно-космически сили активно закупуват и проверените в Сирия многоцелеви супер-маневрени изтребители Су-35С от поколение 4++. Поръчани са общо 100 такива самолети. Су-35С е междинно звено между авио-ветерана Су-27 и военно-технологичния лидер Су-57. Но Су-35С не е „бедният роднина“ от 5-то поколение. По редица параметри той спокойно може да се конкурира с лидера.
Първият полет на Су-35С е извършен на 19 февруари 2008 г. Неговият «кръстникът» също е Сергей Богдан. Изтребителят се управлява от един пилот. Помага му мощна компютърна система с елементи на изкуствен интелект — тя избира целта и предупреждава за опасност. Покритието на самолета го прави слабозабележим за радарите на противника. Свръх-маневреността се осигурява до голяма степен от двигателите с т. нар. „управляем вектор на тягата“. Използвайки щитове, които отклоняват газовите струи от реактивното сопло под нужния ъгъл, пилотът може да изписва в небето такива фигури, за каквито пилотите на други самолети даже не могат да мечтаят. По този показател Су-35С няма равен в света.
Мощните двигатели правят възможно ускоряването на Су-35С до свръхзвукова скорост за секунди. В близост до земята максималната му скорост е до 1400 км / ч, на височина — повече от 2000 км / ч. Тегло — 34,5 тона.
Самолетът един от първите получи радар с фазирана антенна решетка. Такава антена умножава способността на изтребителя да открива цели във въздуха. Например радарът H035 „Ирбис“, инсталиран на Су-35С, ще „види“ крилата ракета на разстояние 100 километра. Той открива американския „невидим“ самолет F-22 на почти 200 км – а после, както се казва, всичко е въпрос на техника и далекобойни ракети, каквито има в арсенала на Су-35С. Общата маса на боеприпасите, които може да носи, е 8 тона. Това са, например, 12 ракети тип „въздух-въздух“.
Су-35С има и авиационен „антирадар“, който предупреждава пилота, че е попаднал в прицела на противника. За такъв случай е налице „джентълменски комплект“ от защитни средства. Например, врагът ще види на екрана си едновременно няколко отметки за Су-35С и едва ли ще разбере кои от тях са фалшиви и коя е истинската. А супер-маневреността дава възможност да се избегне атаката.
По неофициални данни цената на един Су-35С, който се строи в Комсомолск на Амур, може да бъде 1 милиард рубли. Но както показа Сирия, самолетът си струва парите.
Събрат на Су-35С от преходното поколение „4++“ е многоцелевият изтребител Су-30СМ, който се строи серийно в Иркутск. При създаването му е използван опитът от договор за експорт на почти 300 самолета Су-30МКИ за ВВС на Индия.
Основната разлика от Су-35С е, че в екипажа има двама души. В пилотската кабина те са поставени един зад друг — в тандем. Разширеният екипаж позволява да се намали натоварването на пилотите и да се разпределят задълженията по време на пилотиране, във въздушен бой и при бомбомятане.
Су-30СМ е предназначен за завоюване на господство във въздуха. Той може да нанася удари по вражески летища на голяма дълбочина, да унищожава въздушни, наземни и морски цели, включително през нощта и при неблагоприятни метеорологични условия. Самолетът принадлежи към свръх-маневрените. Неговите двигатели също могат да променят вектора на тягата по команда, дадена в автоматичен режим. Су-30СМ може да остане във въздуха до 3,5 часа без дозареждане и да изпълнява задачи на разстояние до 1500 км от летището.
Иркутските самолети служат на предните гранични рубежи на Русия — включително в Крим, Калининград и Сирия.
Су-34 — летящият танков полк
Приплеснатият нос на самолета, наподобяващ патешки клюн, е отличителна черта на друга рожба на конструкторското бюро „Сухой“ — фронтовия бомбардировач Су-34. Такъв плосък широк нос е необходим, за да побере екипаж от двама души. Затова и бомбардировачът веднага получи във войските ласкавия прякор „Патето“. За разлика от Су-30СМ, в Су-34 пилотът и навигаторът седят един до друг. Това улеснява съвместната работа и комуникацията.
През годините на Великата отечествена война щурмовият самолет Ил-2 си спечелил прозвището „летящ танк“. По мощта на съвременните бойни заряди, които носи, бомбардировачът Су-34 може да се определи като летящ танков полк или дори дивизия. Максималното му бойно натоварване е 12 тона.
Маневреността на Су-34 също е много добра. Конструкцията му е изпълнена по аеродинамичната схема „надлъжен триплан», която осигурява високи маневрени характеристики.
Прототипът на Су-34 направи първия си полет на 13 април 1990 г., но в серийно производство влезе много по-късно — през 2008 г. Причината беше безпаричието на онези години. За в бъдеще Су-34 ще замени фронтовите бомбардировачи Су-24М, които, между другото, също се изявиха много добре в Сирия. Руските Въздушно-космически сили вече са поръчали повече от сто бомбардировача. След бойния дебют на Су-34 в Сирия търсенето на тези самолети и в чужбина също се увеличи.
Ту-160М2 — „дългата ръка»
Как бихте нарекли ракетоносец, способен с един само полет да унищожи няколко градове, всеки от които с милиони жители? В НАТО го наричат „Блек Джек» – намеквайки за каубой с бърз револвер. Става дума за свръхзвуковия ракетоносец Ту-160.
Това е най-тежкият сериен боен самолет. Теглото му е 275 тона, максималното бойно натоварване — 45 тона. За сравнение, масата на Су-35С с всички боеприпаси е 34,5 тона.
Вътре в гигантския фюзелаж на Ту-160 има две пускови установки, които напомнят револверен барабан – те изстрелват далекобойни крилати ракети. Ту-160 може да носи 12 такива ракети. Обхватът на ракетите Х-101 с конвенционална бойна глава и на техните аналози с термоядрена – Х-102, е повече от 5,5 хиляди километра.
Руските Въздушно-космически сили периодично демонстрират на целия свят глобалните възможности на Ту-160. Те прелетяха няколко пъти през Атлантическия океан до Венецуела, извършиха „круиз» и в Южна Африка.
Като използваха конвенционални, а не ядрени ракети, самолетите Ту-160 неведнъж бомбардираха бази на терористите в Сирия. Ракетите се изстрелваха на стотици километри от целите, докато самолетите се намираха над неутралните води на Каспийско море.
През август 2005 г. президентът Путин летя в кабината на Ту-160 и успя да видя работата на пилотите по време на изстрелване на ракети.
Всъщност, Ту-160 е рожба на съветската авиационна индустрия. Първият полет е направен през 1981 г., а самолетът влиза в експлоатация през 1987 г. При разделянето на Съюза част от носителите на ядрено оръжие се озоваха на територията на Украйна. Макар и с усилия, те успешно бяха върнати в Русия.
Като се вземат предвид ненадминатите бойни качества на «сто и шейсетицата“, беше решено да се възроди масовото й производство в Казан. Министерството на отбраната поръча няколко десетки модернизирани стратегически ракетоносци Ту-160М2. Договорът е подписан през 2018 г.
Според Дейв Маджумдар, наблюдател на американското списание The National Interest, Русия е избрала разумен и достъпен начин за развитие на стратегическата авиация, разчитайки на Ту-160М2. Според него той няма да бъде просто обновен — това ще бъде изцяло нов самолет в старата „опаковка“. С новите двигатели самолетът ще може да лети още по-далеч без дозареждане. Днес неговият максимум е 7300 километра. С дозареждане във въздуха (такива експерименти вече се провеждат) Ту-160 е в състояние да преодолее повече от 20 хиляди километра за денонощие.