Подводният флот на нашата страна винаги е представлявал сила, която не може да бъде пренебрегната. След разпадането на СССР програмата за развитие на подводния флот в Русия се забави по разбираеми причини. Въпреки това, започвайки от „нулевите“ години в началото на века, в това отношение беше направен такъв пробив, че дори много чуждестранни експерти бяха изненадани от настъпващите промени. В същото време руското ръководство няма намерение да спре дотук. Няма да разкриваме всички тайни на модернизацията и създаването на нови проекти за подводници — а ще разкажем само за онези руски подводници, които според нашите отвъдморски партньори са главната заплаха за тях.
„Щука-Б“
Първото място в този списък заемат атомните подводници от проект 971 «Щука-Б» (известна още като «Акула» по класификацията на НАТО). Те принадлежат към лодките от трето поколение и започнаха да влизат на въоръжение във флота през 1984 г. Особено опасни са последните усъвършенствани модификации. Многоцелевите «Щуки» са предназначени за прехващане на вражески подводници, охрана на свои и унищожаване на чужди надводни кораби. В допълнение към осемте торпедни апарата, способни да изстрелват обикновени и ракетни торпеда, и освен пусковите установки за крилати ракети (включително с ядрени бойни глави), не по-маловажни „оръжия“ на „Акулите“ са трудната им откриваемост и ниският шум.
„Палтус“ и „Варшавянка“
На втора и трета позиция са сходните по показатели подводници „Палтус“ (проект 877) и „Варшавянка“ (проект 636). И двата вида са най-нискошумните в своя клас – поради което НАТО дори даде на „Варшавянка» прякора «Черна дупка». Първоначално на конструкторите (основният проект е създаден през 1970-те години) беше поставена задачата да създадат подводница, която гарантирано да излезе победител в ситуация на дуел — тоест, да открие и унищожи вражеската подводница, преди противникът изобщо да се усети. И тази задача беше изпълнена.
„Палтус“ е въоръжен с шест торпедни апарата, а „Варшавянка“ (днес тези подводници в последната си засега версия се строят за Черноморския флот) притежава и пускови установки за изстрелване на крилати ракети „Калибър“. И двата вида подводници се купуват охотно в чужбина. Нашите „Палтуси“ и „Варшавянки“ вече служат в Алжир, Виетнам, Индия и Китай.
„Борей“
В списъка на морските страшилища беше включен и подводният ракетоносец „Борей» проект 955. Това е първата подводница, изцяло проектирана и построена в постсъветска Русия. „Борей“ е въоръжен с балистични ракети с ядрени бойни глави, както и с торпедни апарати, способни да изстрелват цял арсенал от средства за унищожаване на надводни и подводни кораби. Ядреният реактор осигурява на подводницата скорост до 30 възела под вода; тя е в състояние да се потопи до 480 м дълбочина и да остане под вода 90 дни. Три лодки от този клас вече са част от бойната структура на Военно-морските сили на Русия и са в състояние да изпълнят възложените им задачи във всяка точка на Световния океан.
„Ясень“
Списъкът с „гръмотевични подводни бури“ се затваря от най-новата ядрена подводница на проект 885 „Ясень“. Това е най-модерната и най-скъпата руска многоцелева ядрена подводница от четвърто поколение. Първият подводен кораб от този проект — „Северодвинск» влезе в състава на Северния флот през 2014 г. Мощните оръжия (самонасочващи се торпеда и крилати ракети с обсег до 400 мили) позволяват на „Ясень“ да поразява еднакво ефективно подводни, надводни и сухоземни цели.
Корпусът на подводницата е изработен от нискомагнитна стомана с гумено покритие, което я прави невидима за противника. Огромната сферична антена на хидроакустичния комплекс, разположена в носа на подводницата, дава възможност на екипажа да чуе вражеския кораб много преди той да ги открие. Подводната скорост от 35 възела, възможността за потапяне до 600 м и престоят под вода до 100 дни правят „Ясень“ твърде мощно и модерно оръжие.