Без общуване между хората съвременния човек е невъзможно да си представи социума, и често ни се налага да похарчим години за усвояване на сложни за изучаване чужди езици. По-бързо да се изтрият границите между индивидите помагат по-достъпните за усвояване изкуствени международни езици, един от тях е словио.
Изкуственият славянски език «словио» е създаден от словашкия лингвист Марк Гучко през 2000-те, упростявайки граматиката и орфографията на трудните за изучаване славянски езици. «Словио» означава «език на думите», също така понякога го наричат и «славск» — славянски. При разработването на словио е използван опитът на друг изкуствен език – есперанто (по такъв начин, словио копира структурата на есперанто), обаче между тези два езика има съществена разлика. Есперанто е разработен бъз основа на селекцията от различни европейски езици, словио пък има за основа общата лексика на всички съществуващи славянски езици.
Словио има проста синтаксисна структура, която лесно се анализира. Следователно, езикът е много лесен за изучаване по сравнение с изкуствените, така и с естествените езици. Произношението и правилата на граматиката може да се усвоят за един ден. Усилия обаче е нужно да се положат само при изучаването на речниковия запас (езикът наброява около 60 хиляди думи, имена и названия).
Граматиката на изкуствения език е много проста, особено по сравнение с руския език. Правилата нямат изключения, не се употребяват склонения по падежи и граматически род. За определение на рода се използват специални окончания: за мъжки род окончание –ic, за женски –ica. Глаголите също се определят с помощта на окончания.
Едно от малкото обръщения към неславянската граматика е използването на множествено число. То се образува, като в английския език, посредством добавяне към окончанието на думата на буква “s” (например, kot – kotis (котарак – котараци) – такава граматика е много по-лесна за усвояване, отколкото граматиката на много естествени езици.
Словоредът на словио в изречението е произволен, което значително упростява възприемането му. За всеки от половин милиард славяни текстът или разговорът на словио ще е понятен още от първия път даже без специална подготовка. За чужденеца е много по-лесно да научи словио и да преодолее езиковата бариера от всеки друг славянски език.
Текстът на словио може да бъде като на азбучната система на писмо на латиница, така и на кирилица. Азбуката на изкуствения език на всеки от тях се състои от 27 букви. Азбуката е създадена така, че да се използват универсален за всички езици, използващи както кирилица, така и латиница, базов набор от символи, без особени символи, свойствени за определени конкретни езици. Така, основната азбука (basic alphabet) на латиница ще бъде следната: a, b, c, cx, d, e, f, g, h, i, j, k, l, m, n, o, p, r, s, sx, t, u, v, z, zx. Звуковете в словио са 26, има звукове, които не съществуват в руския език.
В словио за упростяване на изучаването и употребата му не се използват диакритични знаци. Вместо тях присъстват диграфи – съчетания от букви, които означават един звук (например, «ш» се пише като «sx»).
С цел да се демонстрира нагледно примера на достъпност на разбиране на словио за славяните ще ви покажем откъс от текста на него на кирилица:
«Пред тисич рочис все Славианис имали однакйу йазика. Услед разпрестрение Славианифс на огромйу областис из тот йазика творили болш чем дванадес диалектис, и услед различйу културйу обвливениес…»
Също така всеславянският език за международно общуване относително активно се изучава от ентусиасти в интернет. Да се намерят единомишленици е напълно реално.