През 1955 година доктор Джеймс Кук Браун, американски социолог и писател-фантаст, реши да създаде идеалния инструмент за проверка на хипотезата на Сепиа — Уорф, която разкрива влиянието на езика върху човешкото мислене. Така се появи логлан — изкуствен език, лишен от каквито и да било неточности.
История на развитието на езика
Названието на езика логлан се произнася с ударение на първата сричка и представлява абривиатура от logical language, буквално «логически език». За пръв път Браун разказа на обществеността за новия език през 1960 година от страниците на списание Scientific American.
На снимката по-надолу се намира авторът на логлан:
През 1975 година излезе книгата на Браун «Логлан 1: логически език». След появата и проектът се развива по-активно: създава се общество на говорещите на логлан (логланисти или логли), започва да се издава списание посветено на езика, започват да се правят експерименти.
През 1982 година успешно е завършен проектът «МакГрем», доказал, че граматиката на логлан е лишена от логически конфликти, и, следователно, този език може да е разбираем за изкуствен интелект. През 1986 година няколко сътрудници на Института по логлан, с цел да избегнат ограничения, свързани с авторските права, създадоха своя версия на езика — ложбан.
Заради слабото разпространение на логлан пълноценни проверки на хипотезата на Сепир — Уорф с негова помощ не се провеждат. Въпреки това Браун при неформални наблюдения установи, че изучаването на логлан влияе на привичната реч на носителите на английски език.
Сега по цял свят логлан владеят не повече от няколко десетки хиляди души. Общуването на логическия език се извъшва основно в интернет.
Главни особености
Логлан се отличава най-вече с еднозначност: всяко изречение може да се интерпретира само по един начин, да се разбие речта на отделни думи ще се получи, даже ако говорещият не прави паузи. Логическият език се разпознава лесно на слух и осигурява свобода на изразяване.
Благодарение на малкото количество фонеми акцентът минимално влияе на разбирането на изразите. Речникът на езика е съставен въз основа на думи от осем основни световни езика, включая руски, заради това даже незнаещите логлан с точност до 50% налучкват смисъла на думите.
Азбука на езика логлан
В логлан се използват буквите на латинската азбука. Двадесет букви се четат така, както в латинския език, а шест се произнасят според особени правила:
- С — [ш];
- J — [ж];
- Q — междузъбно [с], близко до английският звук [θ], като в думата thank;
- W — меко [у], съответства на немското ü;
- X — гърлено [х], като в грузинския език;
- Y — шва, в руския език така се четат безударните «а» и «о», например, последната буква в думата «корова».
Буквата H се произнася като в английската дума hall, а L винаги означава твърд звук. Съществуват също така четири дифтонга:
- ao — [ау];
- ai — [ай];
- ei — [эй];
- oi — [ой].
Образец на произношението на звуковете на логлан може да се прослушат на официалния сайт на езика, като записът е направен от самия Джеймс Кук Браун.
Ударението винаги пада на предпоследната сричка, освен в случаите, когато в нея има буква y. В думите-изключения ударената гласна се отбелязва с апостроф или обикновен знак.
Граматика на езика логлан
В логлан съществуват три части на речта:
1. Имена — означават собствени имена или обръщения, винаги се пишат с главна буква, в края винаги има съгласна.
2. Предикати — неизменяеми думи, играещи ролята на практически всички привични за естествения езици самостоятелни части на речта, задължително съдържат струпване на съгласни.
3. Междуметия — аналог на спомогателните части на речта, числителни и някои наречия, позволяват изразяването на емоции.
Всичките логлански думи също така се делят на 54 подкласа — лексеми, като 52 от тях са предвидени за междуметия.
В логлан не се използват склонения и предлози. Липсата им позволява фактът, че всеки предикат се употребява заедно с уточняващи думи (аргументи), които се поставят на определени места в изречението (слотове). Тоест отношенията между думите се определят от употребата на конкретния предикат.
Вместо разпределение на думите по слотове, може да се използват падежни показатели — вид междуметия, показващ връзка на аргументите с предикатите в изречението. Те изпълняват и функцията на препинателни знаци. Точката, въпросителният и възклицателния знаци се употребяват само в края на изречението.
За желаещите да усвоят логическия език са достъпни обучаващи материали на сайта на Института по логлан. Някои самоучители по логлан са преведени на български език. Благодарение на логичността и еднозначността на логлан той се учи по-лесно от повечето други езици.