Езикът представлява базис за общуване. С негова помощ не само установяваме контакти помежду си, съобщаваме необходимата информация, но и се докосваме до историческото и културно наследство на отминалите векове. Сложно е да се представи, какво би се случило, ако езикът на Шилер, Шекспир, Пушкин бе загубен. А колко нови открития бяха направени с разшифроването на шумерските и египетските източници, източните йероглифи и т. н. Въпреки че до ден днешен не всички тайни на отминалите цивилизации са разкрити. И една от причините представлява незнанието на много езици и писмеността на онова време.
Съвременния стандарт на живот, изобилието на информация и скоростта на предаването и постепенно изместват ред регионални езици на малочислени народности. Съгласете се, доста по-удобно е да общуваш на общодостъпните езици, които владее и разбира болшинството жители на планетата (английски, немски, руски и др.).
Но както не трябва да забравяме своите предци, традиции и култура, така е важно да поддържаме и езика. Той съществува, докато съществува общуването на него. Поради това в националните училища, висшите учебни заведения и, най-вече, в семейството трябва да се приветства общуването на родния език.
По данни от 2010 година (ЮНЕСКО) почти 2500 езика се отнасят към категорията на изчезващите. Това са езиците както на малките народности, числеността, на които не надвишава 2-3 хиляди души, така и отделните региони и административни субекти. В процеса на многовековната история са се променяли границите на държавите и колониалните владения, а, следователно, се променяло и общуването. Местните диалекти оставали в миналото или тясно се преплитали с новите, създавайки хармоничен тандем на приемственост на езиковите традиции. Важно е да се отбележи, че на дадените особености влияят историческите и икономическите фактори. Много предмети и понятия вече не съществуват, но свободните ниши веднага се заемат от нови термини и определения.
Да обърнем внимание на някои по-известни на широкия кръг езици, които може да се отнесат към изчезващите:
Езика на баските. Регион, включващ част от земите на границата между Испания и Франция. Преди указаните земи представлявали единна държава със своя езикова култура. До ден днешен по-възрастното поколение продължава да общува на баски език, опивайки се да съхрани и предаде тези традиции на потомците. Но, в същото време, общоприетите испански и френски езици са не по-малко популярни. Интересно е, че гражданите на другите административни единици на двете държави, попадайки на територията на баските, могат често да не разбират коренните жители в процеса на общуване.
Бретонски език характерен за жителите на региона Бретан (северна Франция). Миграцията на населението от британските острови в конкретния регион, тесните търговски и икономически връзки повлекли след себе си езикови изменения. В незначителна степен указаната езикова форма се разпространила и в съседните на Бретан региони.
Езикът на народа кечуа на южноамериканския континент. Въпреки че в Боливия той влиза в състава на официалните езици, на него говори само малка част от населението на страната и разположената по съседство държава Перу.
Валонски език признат е за един от местните езици на едноименния регион в Белгия, а също и Люксембург и редица департаменти във Франция. Речниковият запас включва думи от латински, келтски и германски произход.
Езикът нафуси (Либия). Известен е от 12 век преди новата ера. Отнася се към езиковата група на племената на берберите и е характерен за населението на северо-западната част на страната.
Говорейки за изчезващи езици, не трябва да пропускаме многонационалната езикова дъга в Русия.
Северносаамски език среща се в редица населени места, разположени на границата с Финландия. Освен на територията на двете съседни държави, даденият езиков сегмент е характерен и за някои комуни в Норвегия. Наистина езикът обединява.
Калмикски език. Наред с руския е официален език на региона. Въпреки малката площ на Калмикия, се опитват всячески да го развиват и култивират сред младата аудитория на региона.
Осетински език – отнася се към иранската група и е характерен за населението на северна и южна Осетия. Преподава се в училищата наред с руския. Представлява един от най-древните езици на горските (планинските) народи на Кавказ.
Може да продължим изброяването на изчезващи езици. На всички континенти има малочислени народности, говорещи на своя диалект. Болшинството от тях се опитва да съхрани езиковите традиции не само за сметка на общуването, но и издавайки печатни издания на родния език, провеждайки различни тематични мероприятия, популяризиращи културните народните езикови традиции. Забравяйки родния език, забравяме историята. Това не трябва да се допуска. Необходимо е да се поддържат и разширяват границите на използване и изучаване на езика.