Каква е разликата между староцърковнославянски, църковнославянски и староруски език? Как и защо са изчезнали руските диалекти? Как Пушкин успял да помири архаистите и новаторите? Отговорите на тези въпроси са в нашата кратка история за руския език.
Появата на писмеността и ситуацията на диглосия
Историята на руския литературен език традиционно започва с появата на писмеността. Първите надеждни писмени паметници се появяват след покръстването на Русия през 988 г., когато тя получава от България богослужебни книги в славянски преводи от гръцки. Тези текстове са написани на староцърковнославянски — изкуствена писменост, създадена от Кирил и Методий и техните ученици.
Когато старославянските текстове се появяват в Русия, техният език в ръцете на руските книжовници е изложен на влиянието на местните източнославянски диалекти. Така възниква руската редакция на старославянския език, тоест църковнославянският език.
В същото време кирилицата се използва и в извънцърковната сфера: в търговията, занаятчийството и ежедневната практика. От самото начало на разпространението на писмеността в Русия възниква особена езикова ситуация, която лингвистите наричат диглосия. Това е съотношението на два езика, функциониращи в едно общество, когато тези езици не съвпадат по своите функции, а като че ли се допълват взаимно. За Древна Русия културният език, езикът на църквата, официалната хроника е църковнославянски. Езикът на обичайното право, ежедневната комуникация е староруският език.
Езикът на руския народ
След поражението на Киев от татарите, центърът на властта се премества на североизток. През 1326 г. митрополит Петър избира Москва за своя резиденция и московският диалект става основа на книжовния език. Именно през този период се формират историческите условия за възникването на три националности — руска (великоруска), украинска и белоруска. Започва независима история на книжовните езици на тези народи.
Формирането на централизирана държава изисква обширна система на административно управление, така че деловата писменост се развива активно. Чиновниците извършват своята професионална дейност в княжеските служби. Езикът на деловото писане развива своя собствена форма, терминология и жанрове. Книгопечатането изпълнява важна роля в нормализиращата дейност и доминиращата роля на московския диалект. Служителите в печатницата се занимавали с редакторска и коректорска дейност.
Руският език от този период започва да разчита не на църковнославянската традиция, а на живите процеси. Процесът на демократизация на руския език трябва да се разглежда като двупосочен. Книжовният славянски език разширява правомощията си, като се модифицира в т.нар. „научен” тип книжовен език. От друга страна, деловите текстове, базирани на разговорната реч и официалния език, придобиват статут на художествени текстове.
От Петър I до Пушкин
Епохата на цар Петър I е време на катаклизми във всички сфери, включително и езика.
Важно значение имала графичната реформа. През 1710 г. е проведена реформа в азбуката. В резултат на тази реформа вместо кирилица се е използвал т.нар. граждански шрифт. Създаването на светска азбука означавало рязко разграничаване на светската литература от църковната богословска литература. Някои гръцки букви били премахнати от азбуката и била въведена арабската цифрова система. Тази епоха се характеризира с интензивно обогатяване на речниковия фонд на езика. Показателно е, че именно при цар Петър I е създаден първият речник на чуждите думи «Лексикон на новата лексика по азбучен ред». Обясненията се дават под формата на рускоезични синоними (архитект — строител на къщи) или кратки обяснения.
Възникналата през епохата на цар Петър I тенденция за изключване на църковнославянизмите от книжовния език срещна решителен отпор от Михаил Василиевич Ломоносов. Ломоносов разработва теорията за трите стила. Стилът, според Ломоносов, се състои от организирана система от речеви средства, зад която се приписва кръг от жанрове на художествената литература.
Системата от три стила се основава на „съществуването на три езикови рода: общ славянски речник, книжен речник и изконно руски думи. Системата от трите стила съществува като цяло до края на 18 век. Михаил Василиевич Ломоносов развива своята теория, когато водещи са високите поетични жанрове и трагедията. А през втората половина на 18 век прозата придобива все по-голямо значение. Прозата е разнородна, може да смесва различни стилове в зависимост от тематиката.
За руския сантиментализъм от края на 18-ти век се е нуждаел от повече думи, които да обогатят лексикалния фонд. Това били думи, с които да се описват по-точно чувствата и те да се анализират. Този проблем е решен от Николай Михайлович Карамзин. Той въвежда много лексикални заемки от френски език. Александър Семенович Шишков става пламенен противник на иновациите. Той бил пламенен патриот и консерватор, който се застъпва за това да няма промуна в руския език.
Така се създават две противоположни течения. Поддръжниците на Карамзин се обединили в литературното общество «Арзамас». Това включвало писателите и поетите Жуковски, Пушкин, Батюшков и др. Консерваторите и привържениците на застоя на езика създали литературното общество „Беседа за любителите на руските думи“, ръководено от Шишков.
Александър Сергеевич Пушкин успял да помири тези две езикови общества.
Пушкин се стремил да създаде демократичен национален литературен език, основан на синтеза на книжния език с живата руска реч, с формите на народната поезия. Той произвежда синтез на онези различни социално-езикови елементи, които исторически формират системата на руския книжовен език: църковнославянизми, европеизми (особено галицизми), елементи на живата руска реч. Именно езикът на произведенията на Пушкин стана основата на литературния език, който се говори днес в Русия. Този период от историята на езика много често се нарича „от Пушкин до наши дни“.
През 20-ти век
Въпреки факта, че периодът на формиране на руския литературен език е края на 17-ти — началото на 19-ти век, през 20-ти век книжовният език също претърпява редица промени. Тези промени се отнасят преди всичко до речниковия фонд и стила.
Първите години на революцията се характеризират с правописна реформа, премахване от активния запас на литературния речник и фразеология на голям брой думи и изрази, свързани със стария държавен строй и буржоазния живот.
Новите носители на книжовния език след Октомврийската революция не можели да усвоят нормите на книжовния език за кратък период от време. Те пренесли опита от своята речева практика в различни сфери на книжовния език (вестници, списания, художествени текстове), което води до използването на различни стилистични езикови елементи в тези източници.
По-нататъшното развитие на съветското общество, индустриализацията на страната и колективизацията на селското стопанство водят до попълване на речника на езика с голям брой нови думи и изрази, някои от които преди са били известни в литературния език, но не са били широко употребявани, а някои са създадени в съветската епоха. Равенството на жените, възможността за работа в производството довели до появата на новообразувани съществителни, обозначаващи жени. Сред новите думи, които започнали да се употребяват широко в съветската епоха, са сложните думи и съкращенията.
Значителни промени са настъпили и в социалните функции на езика. Извършената културна революция, развитието на народната просвета, разпространението на книги, вестници, списания, както и премахването на предишното икономическо и културно разединение на отделните региони — всичко това довело до факта, че литературният език станал притежание на най-широките народни маси, във връзка с което все повече се засилва процесът на загуба на диалектни различия. Освен това, руският език се превръща в средство за междуетническо и международно общуване.