Глаголите в суоми

Финландците се шегуват, че всичките глаголни хитрини в родната им реч, най-вероятно знаят само два типа хора: филолозите и чужденците, захванали се да го учат!

И наистина, започнете да учите темата «глаголите в суоми», ще разплитате едно цяло лингвистично кълбо.

Най-главен!

Нито едно изречение не е възможно без глагол. Там, където немецът може да каже само две думи, например, съществително + прилагателно, финландците задължително ще добавят глагол.

Този глагол е особен. И той се нарича – olla – съм. В зависимост от местоимението, с което той се употребява в изречението, olla променя формата си (спряга се):

Както виждате, за да научите най-главния глагол и запомните всичките му форми (цели 6 броя), задължително трябва да се запознаете с местоименията и особеностите на влиянието им на “организъма” olla.

Но, честно казано, спреженията на глаголите е доста сложна тема в суоми. Но за сега няма да се отклоняваме на тази тема.

5 – 6 “странни” типа

Глаголите в суоми са толкова сурови, че националните езиковеди така и до край не са взели решение за точната им класификация. Съществуват две основни експертни мнения. Първото настоява за 5 типа, а второто – за 6.

Няма да процедираме по лесния начин, ще научим 6 типа глаголи в суоми:

Първи. Окончанието на думите е на две гласни букви, последната от които задължително ще е a или ä. Например: puhua – говоря; kääntää – превеждам.

Втори. Тези глаголи завършват на da или dä. Например: tuoda – донасям; viedä – отнасям.

Съществува и трети тип думи в суоми. Думите от този тип завършват на: ra/rä, na/nä, (s)ta/(s)tä, la/lä. Примери: purra – хапя; mennä – вървя; nousta – вставам; tulla – пристигам.

Четвърти. Глаголи, в окончанията на които присъства ta/tä. Но пред това окончание трябва да се намира която и да е гласна, освен i или e. Например: tilata – поръчвам; haluta – желая.

Петият тип глаголи е изключение от предходните. Окончанието е същото, но гласната преди него трябва да е само i! Пример: harkita – обмислям.

Шестият тип се образува възоснова на второто изключение от четвъртата група. Окончанието ta/tä, пред което уютно се е разположила гласната буква e: tyhjetä – пустее.

И така, всички глаголи в суоми са комплектовани по типове. Но с това тяхното изучаване не се изчерпва. След това следва най-интересното и, възможно, даже най-сложното.

А какво освен това?

Глаголите са като цяло такава чудесна част на речта, да се говори за която отделно, е практически престъпление.

Основният принцип на делене на глаголите е на динамични (които означават движение, изменения, каквато и да било активност) и статични (постоянни, установени, неразрушими).

И още няколко форми:

Фреквентативни – изразяват дълго повтарящо се действие: kysyä (питам) – kysellä (питам, разпитвам).

Казуативните постоянно принуждават някого да върши нещо: itkeä (плача) – itkettää (карам да плаче, иска ми се да плача).

Възвратните глаголи уточняват, че подлогът прави нещо самостоятелно. Аналог в руския език са глаголите с окончание -ся, -т(ь)ся: iskeä (удрям) – iskeytyä (да ударя).

Пасивни – без главно действащо лица: kuulla (чувам) – kuulua (чувам се).

Транслативните глаголи показват, как предметът преминава в друго състояние: jakaa (разделям) – jakaantua (разделям се).

Моментативните форми ни дават да разберем, че действието се извършва еднократно, моментално: katsoa (гледам) – katsahtaa (хвърлям един поглед).

Сенсивните глаголи отговарят за описанието на чувства, усещания, имат оценъчен ефект: oudoksua – смятам за странен, учудвам се.

Дескриптивната форма на глагола описва случващото се от гледна точка на едно от сетивата: Lintu pyrähti – Птицата излетя.

Ако разглеждаме само глаголите, то може да ви се стори, че не може дори да се измисли по-сложна задача. Но суоми има своята положителна страна- всяка тема е като тухлички, напълва го и помага да се изгради красива логическа верига. И тя задължително ще ви доведе до знанието и разбирането на този красив и много мъдър език.