В историята на човечеството имало много опити да се създаде универсален език. Един от тези езици е есперанто (преведено от латински означава «надяващ се»), създаден от Лудвик Заменхоф.
Идеята за създаването на международния език възникнала у полския лингвист и очен лекар Лудвик Заменхоф Лазар още като дете.
Причина за възникването на мислите за съвършен език станала враждата между народностите на езикова и междунационална основа. Всеки народ, живеещ в родното градче на Заменхоф Белосток, смятал, че неговият език е най-важен и добър, поради това в града царяла далеч не най-приятелска атмосфера даже между съседите от различни националности.
Такива външни прояви на враждебност между хората, въз основа на различията в езиковата културата на различните народи, довели Лудвик до извода, че да помири хората би могло създаването на неутрален разговорен език, на който ще могат да говорят всички народи. Така биха се разбирали помежду си и възстановили мира и дружбата.
Изначално, Лудвик разглеждал няколко варианта на създаване на новия език за всички народи на Земята. Правел опити да възстанови древни езици и видоизмени изписването и звученето на съвременните, но всички те трудно се усвоявали, което го накарало да се откаже от тяхното редактиране и обновяване.
Заменхоф решил да създаде свой нов език, взимайки за основа международни думи от съвременните езици, които са понятни на повечето народи на планетата. Така се появил международният език есперанто.
През 1878 година, когато Заменхоф завършвал последния клас в гимназията, той завършил създаването на първата версия на изкуствения език Lingwe Universala. Приятелите му от училище бързо научил този нов език, но с течение на времето го забравили.
До 1885 година, учейки в университета, Лудвик решил да обнови и преработи своя език. В продължение на седем години, особено тежки за него, заради страха да бъде отречен и осмян, не казвайки никому, той измислял и творил своя есперанто. Постепенно езикът започнал да придобива свой особен стил и характер. А малко по-късно, лингвистът успял да направи езика полезен за тези, които не го знаят, съставяйки думи от неизменяеми независими елементи. Благодарение на това се появила възможността да се направи анализ на какъвто и да било есперанто-текст и да помести цялата граматика в един речник.
През 1887 година, след като преди това две години търсел, Заменхоф намерил издател за тираж учебници по есперанто, те се наричали «Международен език на доктора Есперанто».
Азбуката на есперанто наброява 28 букви и е изградена въз основа на латинския, гръцкия, германския и романския езици, а граматическата основа се състои от общо 16 правила без изключения, благодарение на което този изкуствен език лесно се запомня, по сравнение с тъй наречените живи езици. Обикновено курсът на обучение по есперанто включва 25-35 урока. Практиката показа, че хората, изучаващи езика на дружбата, в течение на от три до шест месеца, лесно го усвоява. Граматиката на есперанто се вмества само в шестнадесет правила, които може да научите за половин час. Радва ни фактът, че няма никакви изключения от правилата. Ударението се слага винаги на предпоследната сричка и това се запомня лесно. Частите на речта се различават една от друга по следните признаци: съществителните завършват на «о», прилагателните – на «а», глаголите – на «и», наречията – на «е» и т. н. Системата на езика есперанто е построена по такъв начин, че всички части на речта могат да се преобразуват в подобни по смисъл. Видоизмененията също са достатъчно актуални и за склоненията и спреженията, въпреки че са минимални.
Речникът на международния език есперанто съдържат общо 2600 корени, но такова количество е напълно достатъчно за съставяне на около шестдесет хиляди производни думи. За употреба на този език съществува напълно достатъчно количество думи-корени, те са около пет хиляди. Също се среща голямо количество международни думи, които разбират много народи по света без превод на родния език.
Желаете да започнете да учите есперанто? Препоръчвам:
Аудиокурс по есперанто.
Единственото важно правило в есперанто е правилото на синтаксиса: правилно да се конструират производни думи и фрази, за да може смисълът им да бъде винаги понятен и да изразява нужната мисъл.
В есперанто думите както се пишат, така се четат и произнасят, което опростява обучението. Правописът е фонематичен, което значи, че на всеки звук съответства конкретна буква, а на всяка буква — звук. Всеки човек може да научи есперанто за половин година, а за научаване на живите езици ще са нужни до шест години. На есперанто се публикуват и превеждат много книги, статии, научни трудове.
През 1905 година на първия конгрес на есперантистите, било решено да се смятат за неизменни езиковите правила, които са включени в книгата на Заменхоф «Основи на есперанто». Но, в същото време, изкуственият език може да се разширява и допълва, а базовата граматика трябва да бъде изначалната.
А през 1907 година между поддръжниците на есперанто се случил разкол в мненията, който бил свързан със силно видоизменение и преработка на първия международен език есперанто, версията на втория нарекли идо. След това последвали още езикови клонинги на есперанто. Ето няколко техни вида: нео, есперантидо, универсал, новиал.
Днес на есперанто говорят около два милиона души и с всеки изминал ден стават повече.
А знаете ли, че металът с атомен номер 80 — живак (Меркурий) — на есперанто е hidrargo (Хидрарго).
Достоинствата на есперанто са много, затова популярността му расте. Основните достоинства на изучаването и използването на този език се състоят в неговата лекота и достъпност: лексиката е съставена въз основа на европейските езици, лесна граматика, отсъствие на изключения от правилата. Всичко това позволява да научите есперанто за няколко седмици или дни. И най-значим е фактът, поради който е бил създаден този език, — той е неутрален, не принадлежащ към нито един народ в света, призван да поддържа приятелски отношения, мир и разбирателство между всички нации. Също така, езикът на дружбата има «особен ефект», който се състои в това, че, след като научите есперанто, после лесно ще учите и други езици, развиват се умът и паметта, ускорява се дейността на невронните връзки.
Есперанто допуска създаване на голямо количество думи по метода на комбиниране на лексикални корени и афикси.
Например, от думата san (здрав), може да се създават такива думи като: malsana (болен), malsanulo (болен човек), gemalsanuloj (болни хора), malsanulejo (болници), sanigilo (лекарство), saniĝinto (оздравял), sanigejo (място за лечение), malsaneto (малка болест), malsanego (огромна болест), malsanegulo (много болен човек).
Основни части на речта в есперанто, съществителните и глаголите, прилагателните и наречията, — притежават система на окончания, които дават възможност да разпознават всички части на речта. Систематичността на езика е лесна за изучаване, а гъвкавостта, особено при създаването на нови думи, превръща есперанто в един от най- съвършените изкуствени езици с огромен брой думи, които ясно изразяват мисли, идеи, и разнообразни състояния.
Известният писател Жул Верн написал за езика на дружбата следните думи: «Ключът към общия език, изгубен на Вавилонската кула, може да бъде възстановен само чрез използване на езика есперанто». Кой знае, възможно е, че е бил прав.