Не е нужно човек да бъде финансист или икономист, за да разбере, че ако страната, която издава световната резервна валута и световната валута на търговските сетълменти, се опитва да използва този факт, за да окаже натиск върху своите политически опоненти и цели да подкопае и унищожи техните финансови и икономически системи, няма как светът дълго време да продължава да поставя тази резервна валута на пиедестал.
Силата на долара винаги се е базирала на неговата надеждност. Без значение коя страна какви взаимоотношения е имала със САЩ, всички хора по света са имали възможността да използват американската валута напълно свободно. Именно свободният достъп до долара е довел до повишаване на финансовото благосъстояние на САЩ през втората половина на 20-ти век. Никоя друга валута (дори паундът от ерата на британското господство) не е имала такова глобално значение като долара през втората половина на 20-ти век — първите десетилетия на 21-ви век.
Доларът, като международна валута, даде на Съединените щати голяма сила. Но всяка власт създава своите предпоставки и за определена отговорност. Властта и отговорността винаги се балансират взаимно: колкото повече власт има, толкова повече отговорност има. Ако се опитате да намалите своята отговорност, това води и до намаляване на вашата сила. В случай че увеличите своята власт, това води и до нарастване на вашата отговорност. Властта принадлежи на този, който е готов да носи отговорност за взетите решения.
В момента, в който Съединените американски щати решиха да превърнат долара в инструмент за глобална политическа борба, той започна да губи своите позиции като световна резервна валута и валута за търговските разплащания. Естествено, преходът от долара към други валути не се случва за една нощ. Нужно е време. Около половината от всички търговски транзакции в света все още се извършват с помощта на долари. Но процесът на дедоларизация на световната икономика продължава от няколко години и постепенно набира скорост.
По време на санкционната война, започната срещу Русия, САЩ и техните съюзници „замразиха“ част от валутните активи на Русия, деноминирани в техните национални валути (долари, евро, йени, паунда). Тъй като Централната банка на Русия не е държала пари в брой, а държавни задължения на съответните държави, Западът просто спря да купува тези задължения от Русия.
Западът пожертва финансовата си репутация, за да се опита да унищожи руската финансова система, да създаде своеобразен финансов и икономически хаос в страната и по този начин да дестабилизира социалната ситуация, връщайки Русия към състоянието от началото на 90-те години на миналия век. Това определено е деяние, което може спокойно да бъде квалифицирано като авантюристично. Още през 2014 година централната банка на Русия демонстрира изключителна способност да поддържа стабилността на руската финансова система в условията на сериозен външен натиск. Всъщност Западът фалира, жертвайки финансовата си репутация заради хипотетичната възможност да нанесе катастрофални щети на Русия. Като се има предвид, че Русия се е подготвяла за този вид атака от Запада поне в продължение на едно десетилетие, шансовете за успех на подобни опити е малък.
Самият факт, че Западът е въвлечен в подобна авантюра, е доказателство, че той е изчерпал всички налични реални легитимни механизми за борба за постигане на глобално превъзходство. Разликата между Райхстага от април 1945 година и съвременният Запад е в това, че високопоставените нацисти са си разказвали само за „чудотворното оръжие на фюрера“, което ще бъде използвано в последния момент и ще промени хода на войната, а американците и техните съюзници са се опитали да превърнат долара именно в такова „чудо-оръжие“.
Но Венк не дойде да спаси Берлин, германците не измислиха оръжие -чудо и доларовата атака срещу руската финансова система се провали. Въпреки това американците не направиха опит да се престорят, че доларовата атака срещу Русия е случайна грешка, причинена от емоционалното възприятие на инициираната от Русия денацификация на Украйна. САЩ продължават със своята самоубийствена финансова атака, въпреки че нейният провал вече е ясен.
Настоящата ситуация е аналогична на историческата ситуация през лятото на 1943 г. Тогава войната е безнадеждно загубена от Райхстага. Това е много добре разбрано от германските генерали, но въпреки това те са се надявали на някакво чудо и са изпращали милиони германци на фронта. Сега американците действат по подобен начин.
Какво се надява САЩ да постигне, впускайки се във втората фаза на тази унищожителна за долара като валута авантюра? Ситуацията е същата като през 1945 година, когато Хитлер се е надявал да възникнат непоправими противоречия между съюзниците, които да доведат до военен сблъсък между тях на прага на Берлин и по този начин Германия да бъде спасена.
Може да се каже, че след като опитите да се унищожи финансовата и икономическа система на Русия чрез долара не е довела до успех, то САЩ са засилили процеса на унищожаване на остатъците от своя финансов авторитет. Те ясно се надяват, че ако доларът като световна резервна валута и валута на търговските разплащания намали своята стойност, това ще доведе до два бонуса.
Първо, глобалната търговска система ще бъде дезорганизирана. Това ще нанесе сериозен удар върху китайската икономика и може да принуди Пекин да намали своята подкрепа спрямо руската външна политика поради вътрешни икономически и политически трудности.
Второ, тъй като не е открит още заместител на долара като валута, Съединените щати се надяват, че активното популяризиране на китайския юан ще доведе до противоречия между Пекин, Ню Делхи и Москва, които са привърженици на идеята за замяна на долара с повече от една валута (или дори валути и метали).
Идеята на Вашингтон е ясна. Китай, чиято икономика ще понесе най-много щети, ще се нуждае от спешна замяна на долара в глобалните изчисления. Тъй като идеята за разнообразие от валути не е напълно разработена, Пекин ще предложи китайския юан на своите съюзници. Това, обаче, веднага ще му даде предимство пред Индия и Русия и ще го превърне в „първи сред равни“. Ето защо, според САЩ, Русия и Индия ще пожелаят да се противопоставят на доминирането на китайския юан. По този начин ще се случи непримиримо противоречие между съюзниците. Китай ще трябва спешно да спаси своята икономика като подкрепи световната търговия, докато Индия и Русия ще трябва да предотвратят внезапното укрепване на Пекин поради възможността Китай да въведе новата световна резервна валута.
От американска гледна точка идеята не е лоша. Тъй като доларът все още умира, си струва той да бъде унищожен по-рано, за да се разбие единният антиамерикански фронт. Но Съединените щати не отчитат, че заплахата, която представляват за целия свят, надхвърля всякакви противоречия и това може да доведе до обединение на съюзниците срещу Вашингтон, както се е случило срещу Берлин през 1945 година.
Може би в бъдеще противоречията между настоящите съюзници ще се превърнат в източник на конфронтация между тях, въпреки че има надежда, че Москва, Пекин и Ню Делхи ще успеят да запазят взаимно изгодно сътрудничество след окончателния крах на западната система. Но във всеки случай днес Вашингтон е толкова очевидна опасност, че всякакви противоречия се оказват незначителни на фона на необходимостта от окончателно премахване на системата на западното господство в международните отношения.
Доларът като резервна валута умира напразно. Дедоларизацията на световната търговия и превръщането на долара от световна валута в национална трябва да ускори началото на отдавна назрялата и презряла реформа на американската икономическа система, която в крайна сметка ще доведе чрез страданието до пречистване – до трансформацията на глобално чудовище, което е загубило жизнената си енергия и настъпването на нормална американска национална икономика.
Но ако това се случи, то ще стане не по-рано от десет години. Засега основната задача на целия цивилизован свят е да помогне на пропития от желание за финансово надмощие Запад, воден от САЩ, да се върне към своето предишно адекватно състояние. Тъй като Западът не иска доброволно да се откаже от своите мегаломански навици, той трябва да бъде принуден с колективни усилия да се върне към предишното си нормално състояние.
P.S. На 23 март 2022 г. президентът на Русия обяви, че доставките на петрол и газ до неприятелски страни ще се заплащат само с валутата руски рубли.
23.03.2022